Този епизод от историята на Англия доказва моите думи, че Човечеството носи подир себе си пороците си откак свят светува. Някои пороци като алкохола и платената любов дори нямат давност и винаги са били модни. Във Викторианска Англия било модно да се пуши опиум. Попринцип англичаните търгували опиум с турците, но когато Индия станала тяхна колония, англичаните бръкнали дълбоко в кацата с медец. Да, опиума им се нравил точно като медец. Но да не правим лоши заключения. Сред най-известните пушачи са били хора като Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл, Чарлз Дикенз. Опиума се смята и за вдъхновението на Луис Карол в написването на “Приключенията на Алиса в Страната на чудесата”. И като си спомня този приказен свят, в който има доста чудати и странни елементи определено съм склонен да го вярвам. Не сали това все велики писатели, чиито творби се четат и до днес? Или трябва да ги наречем “гадни наркомани” и да забраним творбите им? Шерлок Хоумс, безсмъртния детектив, точно както своя създател – сър Артър Конан Дойл има навика да пуши опиум. Д-р Уотсън наблюдава това “в продължение на месеци три пъти дневно”.
В “Портретът на Дориан Грей” остроумния Оскар Уайлд разкрива своя мироглед, който е примес между хедонизъм, елинският идеал и Свръхчовека на Ницше. Но той разкрива и нещо повече – един модерен за Викторианското общество порок – пушенето на опиум. Самият Уайлд е известен пушач и неговия Дориан Грей неведнъж се промъкваше из тъмните улички на Лондон, където под мрака на нощта пуши опиум.
Не само аристократите са пушили опиум. Трябва да споменем, че неговата разновидност, именувана laudanum е била ползвана с медицински цели. Също така е интересн фактът, че според проучване на “New York Times” от ония дни в 5 от 6 британски семейства поне един от членовете е употребявал опиум. Ясно е – тогава са пушили опиум, днес се пуши марихуана. Считам марихуаната за моден заместител на опиума, който дори е много по-приемлив. И след като такива велики хора са пушили тогава опиум или марихуана изниква въпроса: е ли срамно това? Защото за човешкото същество не трябва да съществуват ограничения от рода на “редно” и “нередно”. Човек трябва да прави това, което му харесва без да бъде сочен с пръст и да не прави, това което не му се нрави.
